6.06.2006 г., 20:52

КАКВО ТИ СТОРИХ...ЖИВОТЕ

Поезия

1.1K 0 12

Какво ти сторих, Животе,
че си ме хванал за гърлото?
Я пускай!... Искам да дишам.
Не ти ли стигна...
Изнасили душата ми.
Тя вече е мъртва, а плътта ми
се гърчи над гроба.
Какво толкова сторих,
че обеси мечтите ми?
Като куче ме караш да вия...
Върни ми надеждата!
Писна ми от много предателства.
Оглозга до кокал... вярата
От злоба ме натика в тинята.
Гърба ми е в рани от ножове...

Какво толкова сторих... Че

без жал ме разпъна на кръстове

Доста висях. Сваляй ме!
Махай ръцете... проклетите!

От това, което ми е останало...
Искам да дишам.
Искам водица да пийна от извора,
оня... първородния
и с глътката - щом я изпия...
Искам да се пречистя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ЧАР (Чавдар Кунчев)

Предатели,
които правят гръбни рани,
защото лицевите са за тях незвани!

Водиш ме на размисъл както винаги!
Поздрав!

2006-10-23T07:46:32+03:00
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

Страхотно, Веси!!!

2006-06-07T12:10:45+03:00
изречена (Мая Попова)

как да коментирам ... освен да повторя всички останали и пак няма да е достатъчно. поздрави, Веси!

2006-06-07T11:14:35+03:00
Логична (Диана Борисова)

Веси, страхотна си!
Пишеш великолепно!
Хареса ми решителността в това стихотворение!
То ме зареди някак!?

Я пускай!...Искам да дишам.

2006-06-07T09:59:38+03:00
dani (Даниела)

много силно стихотворение-когато ми е трудно ще си го чета...благодаря за силата и оптимизма...

2006-06-07T08:46:03+03:00