16.05.2007 г., 12:09

Календар

1.1K 0 3
Изхвърли календара.
Подпали го. Разкъсай го.
Нямаш нужда да виждаш
колко празни са дните му.
Нямаш нужда за утре
да си пазиш обичане
и да помниш, че вчера
пак заспа неизпитана.
Изхвърли календара.
Вчера беше студено...
Утре пак ще е същото.
Вече няма значение.
Вече няма завръщане.
Безвъзвратно е времето.
Затова го стъпчи,
сритай го,
подиграй му се...
Изхвърли календара.
Само във формулите
има безкрайности.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
  • Белият стих явно ти дава простора да изразиш своя мироглед по най-добрият начин.Имаш и усета за прецизност и точност на изказа.Браво.
    Любо
  • Живей днес, утре, в другиден.
    Вчера остава в миналото.
    Подари си любов.
    Неизпитана.
    Да не е календарна.
    А истинска.

    Поздрави за чудесния стих, Ели!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...