Календарно
Календарно
Листа от кадифена роза и аромат неземен,
това е месец май за мен, и славеева песен.
Липата рони ситно злато, нощта ме омагьосва
и дъх на лайка, ароматен, през юни – медоносен...
Високо Слънцето през юли разпалва огън, пари
под стъпките ми – пясък златен, а синьото ме гали.
По августовски изтъняла, реката кротко свети,
прозират бухнали дървета, а във косите – цвете.
Септември – глъчка, пътна чанта, разлъки и надежди
и ситния дъждец пропръскал, и Слънце над ветреца...
Най-топлата завивка мята октомври над гората,
разлива злато, огън, багри, отдъхват си лозята.
Сивее в облаци небето и сред мъгли – полето,
а цветните чадъри правят ноември да засвети.
Забързани сме през декември, сред белота и блясък
доплитаме венец от дните, а как ще е нататък...
Сред бяло утро януари просветва в преспа тежка,
не ни отива да сме стари, покълват пак надежди...
По февруарски нека минат бурите, злините,
за топлото и за цветята пак жадни са душите...
Ех, март, везна за две посоки, но връщане – не може,
помагаме с конци – два цвята в душите ни – за стожер...
Април, с перчем от вятър топъл, момчешки ми намига –
„Не е ли време за разходки?” Дали ще съм щастлива...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Доли Всички права запазени
Ами "...отдъхват си лозята"
