24.09.2009 г., 11:21

Калинки

739 0 8

/по мотиви от народното творчество/

Пет калинки се събрали
пак на селския мегдан
и хорце си заиграли - 
над пазара там отбран...

Хубави момци разбрали – 
нейде има веселба.
Първи, силни, те запяли - 
песен в близката изба...

Лични, гиздави, момите
на седянка бъбрили.
Шарели им все очите - 
тайни свои къдрили...

Пет калинки се събрали,
към момите тръгнали,
на глави им заиграли - 
към избата хвръкнали...





 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Агапея Полис Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами взимай бялата кърпа, Ани и ...
  • .... И да тропнем ний хорце! Харесвам, когато се правят интерпретации на нашия фолклор. Поздравления!
  • Юле, не се притеснявай! Понякога стават недоразумения!
    Краси, не е имало редакция, така че виждаш суровия вариант, не мисля да го променям, а ако Музата ме споходи с друго, тогава ще му мисля!
    Бароне, радвам се, че успявам да те усмихна! Усмивки и от мен на всички вас!
  • Усмихна ме, Аги! Бъди!
  • Аз нямам поглед преди редакцията и не знам, какво е спечелил (или изгубил) стиха от нея,за което съжалявам.
    Харесва ми така.
    Мисля, че недоразуменията между хората трябва да се изглаждат своевременно, а евентуални "неравности" в стиха (примерно, две неточни ударения) не са нищо между приятели.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...