20.10.2009 г., 23:22

Камикадзе

863 0 6

 


Камикадзе

 

Къде се скрихте, вий, страхливци

с дарба и талант голям?

Нали се перчехте, че сте щастливци

и Господ мъдрост ви е дал?

 

Оставихте хоро да води пошлост.

Мълчете! Туй е ваш провал!

Къде е поетичната ви гордост?

За децата що не ви е жал?

 

 

Спотайвайте се и се окопайте,

и чакайте спокойни дни.

Дано  яви се ново камикадзе -

комфорта да ви уреди.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Виделова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Май никой не изразява готовност да се пожертва в името на това дугите да живеят по-добре. Току - виж жертвата се окаже напразна.

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=161655

    Ако никой нищо не прави, сигурно нищо няма и да се промени.
    Но е сигурно - словесните стрелци си навличат неприятности.
  • И аз разбирам твоята.
  • Благодаря на разбралите и неразбралите.Не съм изненадана, че нямам оценки, но ме изненадахте с коментирането.Благодаря на разбралите за позицията.
  • Хм, не разбрах към кого е написано, но ми хареса.
  • Ани, силен и борбен стих. Ти разобличаваш грозните неща и се
    бориш против тях със свойте стихове. Много хубаво пишеш! БРАВО!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...