25.06.2020 г., 16:00 ч.
Канон
Вълни в хладен бяг се застъпват,
настъпват брега незлобливо.
Брегът незлобливо потръпва,
потръпва, усмихнат свенливо.
С усмивка свенлива отдръпва,
отдръпва копнежа на хълма.
С копнежа си хълмът размътва,
размътва вълните безмълвно.
Вълните безмълвно изтриват,
изтриват следите му жадни.
Следите му жадни попиват,
попиват тъга безпощадна.
Тъга безпощадна и песен,
и песен на вятъра дорест –
рефрен, от морето отнесен:
"Морето не ще се повтори!"
16.06.2020
© Мария Димитрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря, Стойчо. Честит празник и на теб и на всички автори и потребители в сайта! Честит имен ден на тези, които носят името на Света Богородица и производните имена! Здраве и благоденствие!
-
Честит Имен Ден,Мария!🌹
-
Благодаря, Петре. Думата "канон" има няколко значения. Тук е употребена само в музикалния смисъл. Но си носи неизбежно и отглас от останалите конотации. В това стихотворение водеща е формата и се радвам, че се долавя и някакъв смисъл, все пак☺. Колкото до "другата тема", понеже ме разконспирира, ще кажа само, че предпочитам определението "дайджест". Дори смятах да го сложа като подзаглавие на романа, който пиша в момента, защото се отнася за него. Но сега, след като "изплюх камъчето" - за което твоят коментар ме подтикна, може да се наложи да измисля нещо друго, за да е интересно. Или пък не☺. Само не разбрах защо точно 178 думи. Това произволна цифра ли е или имаш нещо предвид? Не го приемам като нападка, само съм любопитна. Още веднъж благодаря и честит празник!
-
Тази работа с повторенията и аз много я тача и обичам. Много добре си ги напаснала, стегнато е като класика, без да е синкопирано като фънк например. Самите думи са добре подбрани и носят усещане за мелодичност, и наистина - канон. Обичам каноничното пеене, но това вече не е по темата, но пък затова и ми хареса. Ако беше съшито с бели конци - едва ли. Много добро, и стига вече, че сигурно написах 178 думи вече.
-
Благодаря за коментара, Георги. Даде ми идея в твоя чест да кръстя в романа си "СО -вид" Света извън Книгата "Миден" - на гръцки - нула. Само да не се възгордееш! ☺Шегувам се. Това съм го решила отдавна, логично е. Радвам се, че смяташ стихотворението ми за хубаво и оценяваш по съвест. А аз съм неблагодарна и не те оценявам и не ти пиша коментари. Сигурно съм си заслужила нулите от теб.
-
Хубаво.
-
Мина ми през ум да повторя началото на предходния стих в средата на следващия, както е реално при канона, но щеше да се получи едно безкрайно повторение и без мелодията нямаше да е интересно. Сега има край. Идеята е, че дори и в рамките на морето всичко да се повтаря, самото море няма да се повтори. Нещо от рода на парадокса " Ако кажеш, че си лъжец, истината ли казваш или лъжеш?" Благодаря и на двете. Благодаря, Кети, коментирала си, докато пиша. Радвам се, че се харесва.
-
Истинска песен без музика!
-
Поздравления!
-
Стойчо, благодаря.Не познавам толкова добре творчеството на Николай Лилиев, имам едно стихотворение, което е вдъхновено от неговите "Кръгозори надвесени", но то е рондо, с някои мои трансформации. Символистите са виртуози на формата, както и Лилиев, използвали са почти всички възможни поетични тропи и похвати, и са въвели много нови. Не претендирам да съм "изобретила" епанафората. Само съм я използвала, за да създам канона и съм направила паралел с вълните. Предполагам, и това е достатъчно, за да се хареса стихотворението. От отзивите виждам, че има интерес и това ме радва. Дани, Дени, Георги, благодаря и на вас.
-
Интересно и като стих и като оформление с тази крайна думичка, начало на следващ ред.
Поздравявам те. -
Мария, много ти е хубаво това стихотворение!
-
Наистина е канон.Харесва ми Мария!
-
Хубаво е!
Тези повторения са характерни за символистите. Николай Лилиев използва в няколко свои стихотворения епанафора, с което успява да създаде прекрасен словесен пейзаж и постига философско внушение в читателя.
Поздравления, Мария! -
Райне, предполагам, че е и епанафора, и епанадоза, не съм се замисляла, когато го писах. Дори не знаех как точно се казва.Сега проверих и се сетих, че съм срещала епанастрофа в руската поезия. Но това не знам, може и да има. Исках само да напиша нещо, което да наподобява музикалната форма канон и се получи това. Ирина, напластяването е заради "застъпването" на вълните, като мелодията в канона, трогната съм от хубавите думи. Ирен, морето е за всички и за всеки поотделно, всеки го вижда по свой начин и всеки си има свое море, радвам се, че моето в това стихотворение ти харесва. Николай, има епанафора, това беше начинът и предизвикателството да направя канон без мелодия. Благодаря ви.
-
Хареса ми застъпването на епанафората тук, която обрисува картината в пълнота!
Браво Мария! -
Не мога да подмина, без да споделя, че много, много ми хареса това морско стихотворение!
-
Много красиво напластяване. Рядко съм срещала така написан стих. Струва си всяка прочетена дума!
-
ЕПАНАФОРА ли е това, Мари...кажи на мен, която се опитва да се научи...наистина ми е интересно - не само засилват внушението ни и пояснява самото повторение...като ЕПАНАДОЗА ...
нищо не разбирам аз, но ми е страшно интересно!
Винаги от теб може да се научат много неща!
Морето...морето....толкова значения на този обобщен образ...
Хубаво е при теб!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
