Кантар
Затаила трепетни надежди,
аз пристъпвам към кантара плаха.
Идва лято - старите одежди
май отново страшно отесняха.
Лекичко повдигам се на пръсти -
ако можех със крилца да литна,
трепкам със ресниците си гъсти,
иде ми от мъст тъй да го ритна.
Циферблатът зверски се облещи,
дълго се кандилка и трепери.
Истината пареше гореща,
хъка, мъка спря се и отмери.
Прималя ми, смътно се озърнах
да намеря някаква опора.
И едва, едва към свяст се върнах
сякаш в силна пролетна умора.
Поседях за мъничко на сянка,
хапнах малко млечен шоколад.
Стига вече ядене, седянки,
от утре само спорт, диета, глад.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Гулериа Всички права запазени
