Сърцето сломено, разбито кърви
от толкова злоба, как го боли!
Предателства, лъжи и раздели
пречупиха мечтите му смели.
И плаче, проклина...
преградите, защо ли свали?
Така е голямо, а днес
се е свило като птиче в гнездо.
Повярва, обича...
до край се раздаде
ни дъх светът му остави.
И удар след удар,
капка след миг
затихва....
умира...
само се предаде
в коварния свят за него няма живот!
© Весела Йотова Всички права запазени