Капризи
Ликуващите пухове на голото глухарче
без страх ми обещават да се сбъдне.
Побягват бързо слънчеви,
танцуват някак пъргави.
Накрая си почиват в мойте пръсти.
И аз се стрелвам гъвкаво
към някакво очакване.
Намирам нещо сивкаво
в шише от лимонада.
Спиралово се спускам
във мрачното отвърстие
на бликнала отпушена тирада.
Нима началото ще почва пак от края?
Разтапя се натрапчиво
скрибуцащата младост
и тягостно напомня
за бъдещото хлътване.
Неуплътнена някъде покрай ребрата,
вляво,
се блъскам в бетонната стена
на ненадминатото си самоотхвърляне.
До пълна невменяемост натискам
цветните клавиши на пианото ми,
тъй раздрънкано и радостно.
Поискат ли ми – давам,
а моето желание отново кехлибарено
се стича захаросано
и после отминава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива Койчева Всички права запазени
