Кармично
Пришита за тебе със хиляди гвоздеи,
приковавани всеки разсъмнал се ден.
Ти кармичен урок за душата оглозгана,
като шип си отровен,
забил се във мен.
Като Демон низвергнат, от Рая прогонен,
при мен се завръщаш за мъст прероден.
Ковеш ми душата с ръждиви пирони.
Дали е любов
или призрачен плен.
От забита с бодли в главата корона,
кървави сълзи очите ми плачат.
Обречено, сляпо, почти вкаменено,
на тежка верига
сърцето си влача.
Повелителю тъмен на срещи кармични,
до кога ще разпъваш душа изгорена?
Подари ми живот от тоз по различен.
Не е ли вече
кръвта отмъстена?!
На стената трофеи във твоя чертог,
висят уморени души благоверни.
Поредните жертви за следващ облог,
в кармичния ред
на играта ти черна.
Ноември 2017 В.Тодорова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valya Тodorova Всички права запазени
