Раздай ми карти! Хайде да играем!
Един от нас ще бъде
победител.
Залог ли искаш? Всичко е назаем.
Печалбата дори дължиш я
с лихва.
Забавно ли е само да ме гледаш?
А аз да съм отблъскващо далечна?
Изправяш се. И падаш.
Аз се смея.
Комедия е скучната ни вечност.
Налей ми нещо (без да ме поглеждаш).
Очите си не свивай от омраза.
Пиянство ли?
Вкусът му е чудесен.
Обаче за умиране не
става.
Ти гониш в кръг,
а краят му ще стигнеш,
едва когато радиуса счупиш.
Раздай ми карти! После ме обичай,
че вече на омраза ме научи.
© Деница Гарелова Всички права запазени