Самодива (Вики)
535 5960
21.07.2021 г., 22:07 ч.

Катедрала 

  Поезия
313 5 8

От камъните, хвърлени по мен,
изграждах не стени, а катедрала.
Събирах с  дух, от горест несломен,
парчета от сърце, надежда,  памет... 

 

В темелите зазидах мисълта
за чистата невинност на онези,
които, за утеха в пустошта,
прицелват  се,  от клетки и кафези. 

 

Вградих в стените песен на щурче,
а купол златен взех си от звездите.
Грамадата – кой сляп ще отрече –
превръщах смело в Господна обител. 

 

Издигнах я на морен кръстопът,
в сърцето на началото и края,
та всеки странник, тръгнал за отвъд,
да може своя  камък да  познае. 

 

Да  види сам най-светлата страна
на чуждите и собствените грешки
и тихо да отмине, без  вина,
по пътя си, божествено човешки.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??