Като гълъб
Като гълъб
на татко
На теб приличам.
Истинска. И непокорна!
С характер – остър.
Тих. Като присъда.
Понякога мълча
със дни. И не говоря.
Прощавам трудно.
А пък лесно съдя.
Одрах ти кожата. Съвсем.
За да ме има.
Пулсирам в мислите.
Трептя. Като живот.
И липсва въздух... дъх...
без мойто име,
което сам ми даде.
Някога. С любов.
На теб приличам, татко.
Инатлива. Горда.
Чувствителна. До болка.
Вулканична!
Криле ми подари...
и небосвод... И волност.
Научи ме да вярвам.
И силно да обичам!
А днес е труден миг от...
времето разделно.
Сълзата остро стърже
в мъжкото око.
Отлитам,
като гълъб, татко.
Надалече.
Да свия с обич нейде
собствено гнездо.
16.06.2009 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Шутева Всички права запазени
