25.04.2007 г., 23:43

Като мен

966 0 0
 

Ти, момче, си като мен.

Като прилива и отлива.

Винаги идваш,

но винаги си отиваш.

И всеки път оставяш следа,

за да те помня.

Искам всеки път да останеш,

Ала знам, че трябва да си отидеш.

Все пак искам да приличаш на мен,

нали аз те научих да бъдеш такъв.

Да не бъдеш вечно тук,

все да ме караш да се моля да дойдеш отново.

Но все пак запомни едно,

аз те създадох...

Аз ще те погубя.

Обичай ме, но внимавай,

защото моята обич ще е твоя край.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...