2.10.2007 г., 21:29 ч.

Като птиците да съм 

  Поезия
507 0 2

Гледаш как се издигам без страх,
как политам в небето устремено,
как след мене остава само прах,
как да ме спреш ти е забранено.

Гледаш и не вярваш, че там съм сега,
високо, високо далеч от земята.
Летяща в ятата, без да нося тъга,
само крилата ми въздухът отмята.

По-добре е да летя, а не да вървя.
Мога да не оставям следи,
но изграждам мечти.

Ще литна там, докъдето поглед не стига,
та нека да не виждам и тебе дори.
С моите птици ще направя жива верига.
И пускам ти перо, любов да ти дари.

© Виктория Андреева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??