Като птиците да съм
Гледаш как се издигам без страх,
как политам в небето устремено,
как след мене остава само прах,
как да ме спреш ти е забранено.
Гледаш и не вярваш, че там съм сега,
високо, високо далеч от земята.
Летяща в ятата, без да нося тъга,
само крилата ми въздухът отмята.
По-добре е да летя, а не да вървя.
Мога да не оставям следи,
но изграждам мечти.
Ще литна там, докъдето поглед не стига,
та нека да не виждам и тебе дори.
С моите птици ще направя жива верига.
И пускам ти перо, любов да ти дари.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Андреева Всички права запазени
