Казвам сбогом

Отново те сънувах 
Десета вечер аз не спирам 
Да се мъча 
Вътрешно умирам 

Не знам кошмар ли е 
Или пък някак хубав сън 
Но вечер късно се събуждам 
Ревящ като дъжда на вън 

А дори не знам защо го правя 
И как във мозъка си се втълпила 
И как, дали с наслада 
Всяка вечер те сънувам, мила 

Важното е тук че аз се мъча 
Защото номера да избера 
Да спра да те виждам 
Или пък да се държа 

Да се държа отново за сърцето 
Вечер щом след този сън прогледна с очи 
И да съм с усмивка на лицето 
А то самото да е плувнало в сълзи 

Сам на себе си изпращам аз сигнали Погрешни те са и един след друг 

Но не знам, защо пък не, едва ли 
Трябва вече да съм тук 

Затова ще кажа сбогом аз на всички 
И на тебе просто ще благодаря 
И нека вечно да си спомняте за мен 
Дори и късно вечерта!