Кладенец
Кладенец имаше в тази гора -
някога, много отдавна,
даваше бистра, студена вода
щедро на пътници жадни.
Всеки се спираше. Дългият път
устни суши, изморява.
Кратка почивка, в тих сенчест кът
и край вода, ободрява.
Старият кладенец беше мъдрец -
срещаше всички еднакво,
свой не признаваше, ни чужденец -
общо е слънцето златно.
Обща е чистата жива вода -
звяр и човек утолява...
Само че, дълго дъжд не валя -
той без подкрепа остана.
Нямаше капчица помощ отвън,
извор подземен пресъхна...
Днес е самотен и глух като пън,
днес е забравен и мръсен.
Кладенец беше - всеки отпи,
жадни се връщаха тука.
Беше полезен - живот да крепи,
а стана проста хралупа.
Само случаен жилав бръшлян
с клонки венец му изплете -
пак да изглежда свеж и засмян,
да му се стопли сърцето.
Смешно, наивно... кой би дошъл,
кой без вода би се върнал?!
Кладенец няма тук, само чакъл -
тих, дружелюбен и... мъртъв.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
