Клеопатра
далече негде, там, на Юга,
красиво място и една жена -
кралица млада, всяваща полуда.
Очите й омайвали с магия,
ръцете й били кат` порцелан,
погубвала душите слаби,
не знаела тя що е свян...
Но ето, че пристигнал император,
поискал нейната земя,
но не земя, а син като звездица
родила му прекрасната жена.
Не приказка сега разказвам,
а истина от древни времена,
за Цезар и царица Клеопатра,
за тяхната нерадостна съдба.
Властта на Цезаря била голяма,
смъртта го дебнела отвред,
но не във бой загинал той геройски -
погубили го "люде с чест"!
Уж искали добро да сторят,
да бъдел Рим без господар,
но туй било е шеметна заблуда -
умрял и Рим със своя светъл цар.
А младата царица продължила
да властва в своята страна,
но тъжни са били очите,
не радвала я вече любовта.
Душата й могъща се топяла
и изход виждала един,
в чертозите на Ра успяла,
да бъде с Цезаря любим.
Историята това разказва
и аз съм сигурна че е така,
защото любила ли е душата,
тя люби даже и в Смъртта!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Невена Иванова Всички права запазени
