Клошар
КЛОШАР
Затвори очи, най-сетне!
Не разбираш ли –
това е краят!
Не се бори,
не страдай –
в живота ти смисъл няма.
Защо агонизираш още,
вкопчен в жалкото си съществуване?
Не се мъчи,
не дишай –
какво ти даде този свят?
Една ръждясала количка, куп картони,
обелка от салам, мухлясал хляб...
Обиди, присмех, съжаление,
погнуса, унижение...
И мечти за бъдещето светло.
Ето, то дойде –
не можеш ли да го усетиш?
Не плачи,
не мисли –
умри, най-сетне!
Затвори очи, най-сетне!
Не разбираш ли –
това е краят!
Не се бори,
не страдай –
в живота ти смисъл няма.
Защо агонизираш още,
вкопчен в жалкото си съществуване?
Не се мъчи,
не дишай –
какво ти даде този свят?
Една ръждясала количка, куп картони,
обелка от салам, мухлясал хляб...
Обиди, присмех, съжаление,
погнуса, унижение...
И мечти за бъдещето светло.
Ето, то дойде –
не можеш ли да го усетиш?
Не плачи,
не мисли –
умри, най-сетне!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Всички права запазени
