Надявам се, че те забравих,
живея сякаш, че те няма.
Всичко като по план съставих
и мисля, че живея в измама.
Вратата си след теб залостих
и пуснах най-дебелите завеси.
Мислите за теб изгоних,
но сърцето пита ти къде си.
© Вера Камбурова Всички права запазени