Ключето
Едно малко сърчице съм аз,
обвито в ледена обвивка.
Сърце без поглед и без глас,
чакащо горещата завивка.
Съдиш ме, че съм така,
но съдиш твое дело.
Ключето от моята врата
твоето сърце ми го е взело,
а не влизаш вътре
и на други забрани,
но провери ме утре
още дишам ли.
Последни думи ти четеш.
Последно искам теб да видя.
Поне веднъж да разбереш,
че ме убиваш.
Ще ме видиш замразен,
с очакващи очи.
Ще помниш този ден,
в който ме уби.
Очите ми ще гледат
през чуждите очи.
И когато устни заговорят,
моя глас ще чуваш ти.
А моите сълзи?
Ти ще ги изплачеш.
Болка причини
и ти ще я изпатиш.
Не е наказание,
трябва да го разбереш.
Моето желание
просто е да спреш.
Да спреш пред входните врати,
в които каниш се да влезеш
и ключето ми да задържиш,
вместо другото да вземеш.
Само аз ще съм убит,
останалите ще живеят.
Поне да знам, че съм спасил
някой от злодея!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Петков Всички права запазени
