Днес ще бъда иронична,

глуповата и двулична.

Палаво ще ви се смея,

като слънце чак ще грея.

Ще флиртувам с всички нагло,

а пък устните ми жадно

те ще гледат без да мигат,

че жените им не стигат.

А клюкарите със злоба

пак ще ми копаят гроба

и ще шепнат, че не спирам

и че утре ще умирам.

Други път ще казват тихо,

че видели са на скрито

мен и онзи здравеняк

да го правим пак и пак.

Нищо, че не го познавам,

аз ще кажа „Обожавам

начина, по който ме следиш!

Сори, бейби, не вървиш!”

На ухо ще го нашепна

палавичко пак ще трепна,

а клюкарите на воля

нека си говорят, моля!

А онази в края, там,

аз какво говори знам,

но на нея аз се смея.

И танцувам, и си пея,

и ще чакам утре новини,

как съм разделила двойки три,

как съм спала с двама нови,

вързала съм ги в окови и какво ли още не…

На това ли учи нейното дете?

Да говори и обижда,

да не спира да предвижда

с кой ще бъда утре пак

и да се ядосва чак

как момчетата горя,

как не вярвам в любовта.

А пък аз сама ще спя,

сгушена от мисълта,

че стабилен мъж държи

мен и нашите мечти!

Че е винаги до мен,

че ще топли моя ден,

а пък тази ироничната,

глуповатата, двуличната,

знам, добре я той познава

и така се забавлява

с глупостите ù дори

и шепти ми „Днес коя си ти?”