Днес изпи ли дозата кафе?
Сутрешната сладост, наркотик от аромат...
Видя ли обичаните си очи... меко кадифе,
които за минута преобръщат целия ти свят?

А гризна ли бисквитка,
която животът да подслажда?
Някое кафене, някоя напитка...
Нали човек... трябва винаги да си угажда.

Горчи ти, нима свършила е сметаната,
ох, криво ще ти е цял ден,
грабвай бързо с айрана каната,
хубав е... особено когато е студен.

Свикнал си да имаш всичко,
да се оплакваш, когато нещо липсва...
Помисли малко, някъде дете самичко
за трохичка хляб прописква...

И нямаш сили да роптаеш,
и нямаш сили да се молиш,
когато нещо мъничко желаеш
не знаеш що да сториш...

Всеки губи нещо, всеки му горчи,
недей от малко липса да се палиш,
има стотици празни, гладни очи,
за които трябва ти да жалиш...

А обичан ли си? Нима страдаш,
че любимият не е добър със теб,
е, трябва да се радваш,
че има някой поне до теб...

Горчи ти, тъй те пари,
когато си самотен, когато си празен,
като евтини цигари
сърцето дими, рисува с пепел участък заразен...

Горчи ми тъй силно, горчи ти -
един вкус всички споделяме.
Не корицата, в книгата чети.
Понякога време за добро не отделяме.

Горчи ми, задушавам се,
нима свърши наистина сметаната?
Е, надявам се
да има още мъничко във каната...