КОГАТО...
“... когато вечерта смирено гасне...”
Димчо ДЕБЕЛЯНОВ
Когато нощна сянка допълзи
до оня праг, отдавна чужд сред здрача,
до двора, дето чучурът сълзи
и шепотът на орехите плаче;
до стаите, където детски смях
попил е в излинелите тапети,
където споменът е полъх плах
и в тъмнината миналото свети;
когато те полази ранен хлад ...