Когато...
КОГАТО...
“... когато вечерта смирено гасне...”
Димчо ДЕБЕЛЯНОВ
Когато нощна сянка допълзи
до оня праг, отдавна чужд сред здрача,
до двора, дето чучурът сълзи
и шепотът на орехите плаче;
до стаите, където детски смях
попил е в излинелите тапети,
където споменът е полъх плах
и в тъмнината миналото свети;
когато те полази ранен хлад
дошъл от вчерашния спомен бледен,
когато тук си минал като млад,
а се завръщаш уморен и беден...
... разбираш колко дълго си живял
на този свят сред хоризонти чужди,
как даже споменът е остарял
(и може би от спомен няма нужда);
как вече нищо нямаш да дадеш
на дните, текли бавно под стрехите,
и как не можеш времето да спреш
и от това сърцето ти е свито;
и как си празен като стар рапан,
във който вече няма шепот странен –
един мираж, един безплътен блян,
завърнал се при този праг неканен.
Защо си тук, под старите лози,
пред този дом студен и неприветен,
когато черна сянката пълзи
и лунен блик на прага дървен свети?
Не си ли сам тревясал сенчест двор,
не си ли дом напуснат в пустош глуха –
отишъл си е ангелският хор,
в клонака само нощем буха бухал.
През спомените няма път назад,
тъй както брод през дните прежни няма –
не можеш два пъти да бъдеш млад,
а вяра и надежда са измама.
Дори и ти, любов, не идвай пак
ни като сън, ни като зов сърдечен –
за теб е късно, вън е нощен мрак,
а младостта е някъде далече.
И аз не мога нищо да ти дам –
аз сам съм дом заключен с пусти стаи.
Ти имаш нужда от олтар, от храм,
но става ли от плевня храм?
Не зная...
Но днес съм двор, де чучурът сълзи,
де шепотът на орехите плаче
и чакам сянката да допълзи
до моя стар и прашен праг сред здрача.
© Валентин Чернев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви, приятели - за добрите думи, за високата оценка, за съпричастието. Да се надяваме, че и следващите ми стихове ще ви носят удоволствие и емоции. Светла вечер на всички...
-
"и как си празен като стар рапан,
във който вече няма шепот странен –
един мираж, един безплътен блян,
завърнал се при този праг неканен." - просто незная какво да кажа, така силно ме докосна стиха ти...!!! -
Чeта и плача... плача и чeта! Ти мe разби! БОГ да тe поживи човeчe! Точно това коeто чувствам със умирашата ми душа! От мeнe скромно - 6! Ама да знаeш чe си за 206!!! Поклон!
-
Ако срещнеш Буда по пътя си... Джак
-
всичко е промяна..само сериозността,глупостта ни е постоянна..
-
Красива е тази Ваша поезия! Споделям казаното от Радост!
-
Класика.
-
Тъжно е внушението, че старостта е духовна смърт.
'Дори и ти, любов, не идвай пак –
ни като сън, ни като зов сърдечен"
А толкова се говори, че любовта надживява и самия живот...
Но може би всичко е приемливо, щом е талантливо написано.
Поздравления и за този връх!
-
Много тъжно, но истинско!
През спомените няма път назад,
тъй както брод през дните прежни няма –
не можеш два пъти да бъдеш млад,
а вяра и надежда са измама. -
Поздравления, Валентин!
Аплодирам... -
Присъединявам се и аз към възторжените коментари! Прекрасно е!
-
Невероятна творба!Моите аплодисменти, Валентин!
-
страхотно затрогващо, близо всекиму, просълзяващо откровение...благодаря за възможността!
почитания. -
Дали ще намеря думите с който да изразя това което токущо прочетох.То. ..то няма думи.Сърцето и душата ти се свива и изживяваш и чучура който сълзи и плачът на ореха. Обхваща те една тиха тъга,когато влезеш на тази страница в " Откровения" ПОКЛОН ГОСПОДИН ЧЕРНЕВ.ПРЕКЛАНЯМ СЕ ПРЕД ТАЛАНТА ВИ!
-
Поезията ти е учебник,от който всички трябва да учим!
Поклон, Маестро!!! -
Поздравления за силната поезия!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Прочитът беше удоволствие за мен!
Сърдечни поздрави!