Когато...
Когато...
Когато пламне в теб искрата
и усетиш бесния световртеж,
тясна става в миг Земята,
всичко слива се в един копнеж.
Любов! Какво си ти, кажи,
от Бога най-висш дар,
силата, която заедно ни държи,
или "болест", за която няма цяр.
Любов - най-съкровено чувство,
красотата в нашия живот,
защото да обичаш е изкуство,
неповторимо под земния небосвод.
Като волна птица с разперени криле,
носиш се към тази светлина,
тупти в гърдите "болното" сърце,
за любов копнее човешката душа.
...
Когато искрата в теб е потушена
и сърцето започне да линее,
душата стене безмилостно сломена,
изгубена сред самотата тя се рее.
Любов! Какво си ти, кажи,
от Бога тежко наказание,
извор на човешките беди,
или предвестник на разочарование.
Любов - най-наточеното острие,
кърви пронизано сърце, кърви,
любовта не е с едно лице,
обичаш ли, винаги ще те боли.
Криле прекършени,
копнежи от тъга отровени,
моменти недовършени,
мечти във самота заровени.
Любов ни събира,
Любов ни дели,
Любов сърцето спира,
от Любов душа боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венелин Стоичков Всички права запазени
