Когато ценно нещо ти изгубиш
Имаше в един далечен град,
тъй близки двама братя,
неразделни бяха те,
пред хората и пред света
като две капки вода...
Но нещо бяло появи се,
тъй красиво и добро бе то,
в класа пристигна новото момиче
и от първи поглед
влюби се в единия от тях.
Отвърна той на чувствата красиви
и с нея беше нощ и ден,
а неговият сродник сам остана,
това убиваше го бавно,
всеки ден.
И чужди станаха един на друг,
спорове отравяха любимите моменти,
последва разговор,
тъй грозен и нищожен,
беляза ги за цял живот.
Завиждаш, влюбеният каза,
че тебе вече никой не обича!
Махни се щом е тъй, отсече
другият през ядни сълзи,
но някой ден ще търсиш мен,
а аз ще съм далеч, далеч, ДАЛЕЧ!
Мина време, много време,
двамата и дума не обелваха
един към друг,
и двамата тъй страдаха жестоко,
но горди бяха, не разкриваха те своята печал...
Една приятна сутрин появи се
новина за самоубило се момче,
писмо оставило то до трупа си,
а в него имало послание
към своя брат...
„Казах ти, че някой ден ще ме потърсиш
и ето - няма ме до теб,
ще почивам аз дълбоко в черната земя,
а душата ми е тъй далече
от света."
Тогава силна болка го обвила,
по-големият не повярвал на тези слова,
и тръгнал към дома обратно,
а там намерил последните слова...
Прочел той думите горчиви
и паднал съкрушен на колене,
и с думите: "Какво направих?!",
потънал в бездната
на своите грехове...
След време каменната, черна плоча,
стояла тихо,
той седял отпред,
и цвете черно оставил на земята,
безмълвно тръгнал си от своя брат...
Обичайте се, не подценявайте човека,
с когото дълго време сте били,
не допускайте същите грешки,
защото толкова страшно боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Русланов Всички права запазени
