13.05.2015 г., 22:17  

Когато мама ме прегръща

853 1 2

 

 

Когато мама ме прегръща,

вълшебна люлка ме люлее.

Когато мама ме прегръща,

сърцето ми щастливо пее.

 

Когато ме прегърне мама,

забравям болка и тревога.

Когато ме прегърне мама,

вярвам аз, че всичко мога.

 

Когато мама ме прегръща,

света в нозете ми тя слага.

Когато мама ме прегръща,

стоя на рая аз пред прага.

 

Когато ме прегърне мама,

звезден прах над мен се рони.

Когато ме прегръща мама,

луната прави ми поклони.

 

Когато мама ме прегръща,

аз ставам ангел и кралица.

Когато мама ме прегръща,

запявам като пойна птица.

 

Вълшебните ръце на мама

докосват в мене сетивата,

от мене по-щастлива няма

и  добра, с любов богата!

 

Благословени да са, мамо,

ръцете и сърцето ти голямо!        

 

Генка Богданова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, за оценката, Стойне!
  • "Когато ме прегръща мама,
    звезден прах над мен се рони.
    Когато ме прегръща мама,
    луната прави ми поклони."
    Великолепно стихотворение за мама! Поздравление!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...