Когато навън падне мрак
Когато навън падне мрак
и черната нощ ме обгърне
там нейде в душата ми пак
един по един ще разгърне
споменът светъл за теб
мойте чувства горещи
тъжно догарящи пак
сякаш са восъчни свещи
Споменът светъл за теб
винаги ще се събужда
първо от черната нощ
после от моята нужда
не някой лудо след мен
от жалост и скръб да тича,
а просто съвсем откровен
да каже, че ме обича
Аз мразя, когато денят
нощта да измества започне
и радостта от съня
отива си лека, полека
и всичките мой мечти
изгарят с последно дихание
а аз съм принуден, уви
да понасям това наказание
и вечно да ме боли
как полека денят ме топи,
но и дава ми малка пътека,
че през нощта във мечти
и в съня си намирам утеха
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослав Борисов Всички права запазени
Продължавай тъка пък може да издадеш некоя книжка 
