27.05.2009 г., 9:53

Когато полудея някой ден

989 0 18
Когато полудея някой ден,
ще видите, читатели любими,
какъв голям поет се крие в мен!

Калипсо само леко
да ми смигне
и рейтингът ми мигом ще се вдигне!

Несвързано ще почна
да говоря,
със камъни и с духове ще споря,
ще тръгвам
и на изток, и на запад,
ще лапам киселец и лапад,
ще ръся глупости
без някой да ме спира,
така че никой да не ми разбира.
Ще си метàфорнича
нито в клин, нито в ръкав.
Ще демонстрирам
заядлив,
просташки нрав...

И с още по-приятно
нещо ще ви слисам:
ще му разгоня майката на правописа!

Ще почвам
изречението с точка,
а пък ще го завършвам с главна буква!

(Я!
Вече да изкрейзвам
май започнах -
че тази мисъл току що ми щукна!)

Така че,
колкото и да им бъде криво,
ще ме признаят Руми Райк и Ксиу!

Възможно е дори
Уичи и Угупу -
и те да ме приемат в свойта група!

Когато полудея някой ден,
ще видите, читатели любими,
какъв голям поет се крие в мен! 21.07.2006 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Когато полудееш някой ден,
    се сафирясай и ела при мен!
    С лекарство чудно ще те излекувам
    морето ще ти нарисувам.
    Накрая джин със тоник ще ти дам
    та...няма да останеш сам!
    А дозата е чашка, или две,
    след туй, се пишат стихове!

    Разсмя ме Ангар!А за умирането , не бързай! ТОЙ си знае работата, кой, кога!
  • Че то и сега си личи поета в теб Ама като гледам и ти си се родил луд като мене Поздрави
  • Мерси за усмивката, Ангар!
    До тогава... остани си такъв, какъвто те харесваме!
    (представяш ли си каква какафония би настъпила иначе, м?)
  • Разсмя ме, наистина. Въпреки много истини. Липсват ми малко повече хумористични и сатирични в сайта и твоето е много на място...
  • Благодаря ви много за отзвука и одобрителните коментари. Пуснах това отдавнашно стихотворение, понеже завчерашното - "Бъдещето на поезията", показа колко много хора ги вълнува тази тема. Но онова засягаше само препинателните знаци, а това докосва повече въпроси.
    И разбира се и това, и другото, са само иронични изказвания във "вечния спор" кой тип поезия е по-истинската.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...