27.05.2009 г., 9:53

Когато полудея някой ден

992 0 18
Когато полудея някой ден,
ще видите, читатели любими,
какъв голям поет се крие в мен!

Калипсо само леко
да ми смигне
и рейтингът ми мигом ще се вдигне!

Несвързано ще почна
да говоря,
със камъни и с духове ще споря,
ще тръгвам
и на изток, и на запад,
ще лапам киселец и лапад,
ще ръся глупости
без някой да ме спира,
така че никой да не ми разбира.
Ще си метàфорнича
нито в клин, нито в ръкав.
Ще демонстрирам
заядлив,
просташки нрав...

И с още по-приятно
нещо ще ви слисам:
ще му разгоня майката на правописа!

Ще почвам
изречението с точка,
а пък ще го завършвам с главна буква!

(Я!
Вече да изкрейзвам
май започнах -
че тази мисъл току що ми щукна!)

Така че,
колкото и да им бъде криво,
ще ме признаят Руми Райк и Ксиу!

Възможно е дори
Уичи и Угупу -
и те да ме приемат в свойта група!

Когато полудея някой ден,
ще видите, читатели любими,
какъв голям поет се крие в мен! 21.07.2006 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Когато полудееш някой ден,
    се сафирясай и ела при мен!
    С лекарство чудно ще те излекувам
    морето ще ти нарисувам.
    Накрая джин със тоник ще ти дам
    та...няма да останеш сам!
    А дозата е чашка, или две,
    след туй, се пишат стихове!

    Разсмя ме Ангар!А за умирането , не бързай! ТОЙ си знае работата, кой, кога!
  • Че то и сега си личи поета в теб Ама като гледам и ти си се родил луд като мене Поздрави
  • Мерси за усмивката, Ангар!
    До тогава... остани си такъв, какъвто те харесваме!
    (представяш ли си каква какафония би настъпила иначе, м?)
  • Разсмя ме, наистина. Въпреки много истини. Липсват ми малко повече хумористични и сатирични в сайта и твоето е много на място...
  • Благодаря ви много за отзвука и одобрителните коментари. Пуснах това отдавнашно стихотворение, понеже завчерашното - "Бъдещето на поезията", показа колко много хора ги вълнува тази тема. Но онова засягаше само препинателните знаци, а това докосва повече въпроси.
    И разбира се и това, и другото, са само иронични изказвания във "вечния спор" кой тип поезия е по-истинската.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...