mimeto-iv (Мими Иванова)
33 349
12.01.2007 г., 17:39 ч.

КОГАТО ТЕ СРЕЩНАХ 

  Поезия
1328 0 8

   КОГАТО ТЕ СРЕЩНАХ

Затворих се във своята колибка.
Затръшнах силно входната врата.
Оставих през прозореца ми да наднича
едничко стръкче момина сълза.
Потънах аз дълбоко във юргана
и нощната си лампа загасих,
но споменът за теб остана -
от него няма кой да ме спаси.
Опитвах се да те забравя сутрин
и вечер да не мисля пак за теб,
но вятър името ти шепнеше в листата
и с лунен лъч рисуваше портрерт.
Рисуваше очите ти в небето,
усмивката ти в близката река...
Прегръщаше ме после нежно
и сякаш даваше ми любовта крила.
Така да те забравя не успях -
отдадох ти се цяла - с разум и душа...
И знам , че нито миг не пропилях :
Обичам те! Останалото не е важно.

© Мими Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Миме,
    радвам се, че пак ще те чета, рисувай, както ти го можеш!
  • Браво, Миме! Радвам се отново да те чета! Поздрави за чудесния стих! Усмивки!
  • Дълго не беше пускала нищо.
    Приятно ми беше да прочета нещо хубаво от теб!!!
    Поздрави, Миме!!!
  • Благодаря ви искрено за коментарите.Благодаря, че ми помагате - изключително много ценя съветите ви.
  • Поздравления за този стих!!!
    Много хубаво!!!
  • Хареса ми. Позволих си да направя малка редакция на третия ред, защото е различен от другите.


    Затворих се във своята колибка.
    Затръшнах силно входната врата.
    През прозореца остана да наднича
    едничко стръкче момина сълза.

    Поздрав!
  • Много ми хареса!
    Поздрави!
  • Много е хубаво!
Предложения
: ??:??