КОГАТО ТЕ СРЕЩНАХ
КОГАТО ТЕ СРЕЩНАХ
Затворих се във своята колибка.
Затръшнах силно входната врата.
Оставих през прозореца ми да наднича
едничко стръкче момина сълза.
Потънах аз дълбоко във юргана
и нощната си лампа загасих,
но споменът за теб остана -
от него няма кой да ме спаси.
Опитвах се да те забравя сутрин
и вечер да не мисля пак за теб,
но вятър името ти шепнеше в листата
и с лунен лъч рисуваше портрерт.
Рисуваше очите ти в небето,
усмивката ти в близката река...
Прегръщаше ме после нежно
и сякаш даваше ми любовта крила.
Така да те забравя не успях -
отдадох ти се цяла - с разум и душа...
И знам , че нито миг не пропилях :
Обичам те! Останалото не е важно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мими Иванова Всички права запазени
