КОГАТО ТЕ СРЕЩНАХ
КОГАТО ТЕ СРЕЩНАХ
Затворих се във своята колибка.
Затръшнах силно входната врата.
Оставих през прозореца ми да наднича
едничко стръкче момина сълза.
Потънах аз дълбоко във юргана
и нощната си лампа загасих,
но споменът за теб остана -
от него няма кой да ме спаси.
Опитвах се да те забравя сутрин
и вечер да не мисля пак за теб,
но вятър името ти шепнеше в листата
и с лунен лъч рисуваше портрерт.
Рисуваше очите ти в небето,
усмивката ти в близката река...
Прегръщаше ме после нежно
и сякаш даваше ми любовта крила.
Така да те забравя не успях -
отдадох ти се цяла - с разум и душа...
И знам , че нито миг не пропилях :
Обичам те! Останалото не е важно.
© Мими Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Браво, Миме! Радвам се отново да те чета!
Поздрави за чудесния стих! Усмивки! -
Дълго не беше пускала нищо.
Приятно ми беше да прочета нещо хубаво от теб!!!
Поздрави, Миме!!! -
Благодаря ви искрено за коментарите.Благодаря, че ми помагате - изключително много ценя съветите ви.
-
Поздравления за този стих!!!
Много хубаво!!! -
Хареса ми. Позволих си да направя малка редакция на третия ред, защото е различен от другите.
Затворих се във своята колибка.
Затръшнах силно входната врата.
През прозореца остана да наднича
едничко стръкче момина сълза.
Поздрав! -
Много ми хареса!
Поздрави! -
Много е хубаво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
радвам се, че пак ще те чета, рисувай, както ти го можеш!