КОГАТО В СВЕТА ИЗЧЕЗНЕ ПЕСЕНТА
                       
                       Когато в света изчезне песента,
                       гръм няма да удари
                       и мълния не ще проблесне,
                       така ще си стоят домовете ни
                       и тишината няма да ги стресне.
                       Пак влакове по релсите ще бягат
                       и колите пътищата ще бродират,
                       а градовете каменни и бетонови
                       в обичайния си ритъм ще пулсират.
                       И хората забързани и задъхани
                       отново ще се борят за насъщния.
                       Когато в света изчезне песента,
                       той отново ще изглежда същия.

                       Когато в света изчезне песента,
                       Художникът ще смеси цветовете
                       и палитрата си ще нацапа в сиво,
                       Влюбеният любимата ще подмине
                       и лицето й ще му се стори некрасиво,
                       Поетът музата си ще натири
                       и упойка ще си вкара в сърцето,
                       Артистът на сцената ще застине
                       и ужасът ще му вкамени лицето,
                       Клоунът смеха си ще изгуби
                       и ще го замени с крясък безумен,
                       Мечтателят мечтата си ще прокуди
                       и животът му отново ще стане разумен.

                       Когато в света изчезне песента,
                       той сякаш ще изглежда същия,
                       но да се спаси света
                       ще бъде късно...,
                       ще бъде твърде-твърде късно!