30.05.2006 г., 22:01

Кой?...

862 0 4
Кой днес ще ме погледне,
като очите ми са пресъхнали?
Кой днес към мен ще се присегне,
като устните ми са безжизнени?
Кой ще ме види в мрака,
като очите ми са въглени угаснали?
Няма смисъл да се залъгвам.
Вече не съм човек, а само някаква черна, грозна сянка...
Кой ще ме докосне,
като аз самата съм ледено студена?
Дори и да се опита,
душата ми е достатъчно наранена!
Кой ще се смили над душата ми умираща?
Знам отговорът - никой!
Кой ще разбунтува кръвта ми, вече спираща?
Няма нужда да ми казваш - никой!
Кой? Кой ще се сети за мен, дори и да ме няма?
Кой ще ме спаси от мрака, точно когато пропадам?
Знам, както преди, пак сама със спомените си ще остана.
Май късно сметка за живота си черен си давам...
Но е късно... мрака ме отне...
Кой ще напише след мен "Обичам те"???...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Матеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ектерина,благодаря за красивите думи... душата ми беше най-щастливата преди...но сега е сама..и ми е някак...самотно,тъжно,не ми се прави нищо...много е изтъркано,но за жалост вярно...целувам те
    Руме,незнам кой ще хареса тези очи,които вече май не могат да се смеят... усмихвам се,май само това не боли..
    Христо,просто съм се оставила на потока... ежедневието ме подтиска,ама нямам желание да правя нищо.Май ще ми трябва повечко време...
    Благодаря ви на всички,че сте с мен,че ви има!
  • Здравей, Сандра!!! Тъжно момиче, защо так се случва?
    Защо позволяваш тъгата да те превземе?
    Отвори си сърцето за любовта и приятелството!!!
    Поздрави за стихотворението!!!
  • Някой, който ще хареса очите ти "въглени". Времето лекува, Алекс, но и ти трябва да му помагаш. Ето ти една 6-ичка, усмихни се! Я колко хубаво пишеш.
  • На тъжното момиче ще напиша:
    Ще срещнеш,мила,толкова любови...
    По тебе много ще въздишат,
    ще идват и ще тръгват,и ще
    идват нови.
    Най-важното,обаче,знай
    е-ти да можеш да обичаш
    и да живееш с любовта до край,
    душата ти да вика"ПАК ОБИЧАМ!"

    6!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...