Кой?...
като очите ми са пресъхнали?
Кой днес към мен ще се присегне,
като устните ми са безжизнени?
Кой ще ме види в мрака,
като очите ми са въглени угаснали?
Няма смисъл да се залъгвам.
Вече не съм човек, а само някаква черна, грозна сянка...
Кой ще ме докосне,
като аз самата съм ледено студена?
Дори и да се опита,
душата ми е достатъчно наранена!
Кой ще се смили над душата ми умираща?
Знам отговорът - никой!
Кой ще разбунтува кръвта ми, вече спираща?
Няма нужда да ми казваш - никой!
Кой? Кой ще се сети за мен, дори и да ме няма?
Кой ще ме спаси от мрака, точно когато пропадам?
Знам, както преди, пак сама със спомените си ще остана.
Май късно сметка за живота си черен си давам...
Но е късно... мрака ме отне...
Кой ще напише след мен "Обичам те"???...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Матеева Всички права запазени