- Кой открадна лятото?
- Аз! И скрих го в джоба си нахално.
- Но това съвсем не е похвално!
Върни ни го, а ти върви си, Есен!
Не щеме твойта монотонна песен.
- Отърване от мен е неизбежно,
за ръката водя даже време снежно.
Мойта вуйна - люта Зима,
в бяло ще наметне де що има.
- Ще вдигнем стачка, тъй да знаеш!
И горко ти, ако не се покаеш!
- Правете вий каквото щете,
от малко студ не ще умрете.
През юни лято ще получите,
сега седнете да поучите.
© Яна Ангелова Всички права запазени