Цял си, а се чувстваш на парчета,
пръснати по цялата земя,
здрав си, а усещаш болка силна,
изтощен си от страха.
Всяка вечер лягаш с мисли 
и заспиваш в самота,
сутринта се будиш бистър, 
но наляга те деня.
Денем следваш пъклен план, 
сам създаден от съдбата, 
бориш се със този срам, 
да си никой на Земята.
Срещаш някой, питаш: Как си?,
отговарят ти: Добре!
и забиваш в размисли и страсти:
Как ДОБРЕ, а аз съм ЗЛЕ.
Искаш всичко от живота, 
но не даваш пет пари, 
за това, което имаш, 
осъзнаваш го, Нали!

Време е да се събудиш, 
да се видиш отстрани, 
да поемеш дъх дълбоко,
да усетиш как смърди,
всичко мислено от тебе,
е разяждало света,
време е да се усетиш
и да станеш от калта,
да измиеш всичко мръсно 
от безсмъртната душа,
да извикаш с всички сили 
и да млъкнеш след това, 
после хубаво да си помислиш,
колко струваш за Света.

Не си нищо, а си всичко,
не си никой, а си ТИ,
вярвай в себе си, човече,
а сега се усмихни!!!