... душата ми
разголена,
опарена,
а в нея нещо дреме,
дочува стъпки,
шепот приглушен...
Кой си - носиш ли ми ласка?
в сияйност стаята
въздиша,
стене
самотен стол,
с разлято питие
за двама
започвам монолог...
с неразгадани знаци
топлина приижда -
миг на
притежание...
Кой си - живея без слънце...
носиш ли ми ласка...
© Дима Всички права запазени