Кой си ти? Как толкова изкусно
от парчета нищо построи вселена?...
Кой ти позволи и как те пусна
да пътуваш без билет във времето?
Ти ли разговаряш със смъртта
като със съседка през оградата,
а от живота всяка светлина
и всеки дъх успяваш да откраднеш?...
В душата ти дали е ветровито?
Дали от болка късаш в нея струни?...
Какво жадуваш? На какво си се наситил?
Безсъния? Мълчания? Тютюн?
Нима след време и от този град
ще те прогонят странни ветрове -
към някой свят, към рай или към ад...
Къде отиваш? Кой си ти, поете?...
© Мартина Всички права запазени
Много си добра!
Браво!
/издадеш ли, свиркай да те чуем/