10.04.2007 г., 1:59

Кой си ти...

1.2K 0 10
 

Кой си ти? Как толкова изкусно

от парчета нищо построи вселена?...

Кой ти позволи и как те пусна

да пътуваш без билет във времето?


Ти ли разговаряш със смъртта

като със съседка през оградата,

а от живота всяка светлина

и всеки дъх успяваш да откраднеш?...


В душата ти дали е ветровито?

Дали от болка късаш в нея струни?...

Какво жадуваш? На какво си се наситил?

Безсъния? Мълчания? Тютюн?


Нима след време и от този град

ще те прогонят странни ветрове -

към някой свят, към рай или към ад...

Къде отиваш? Кой си ти, поете?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересна постройка и ритмика...
    Много си добра!
    Браво!
    /издадеш ли, свиркай да те чуем/
  • Ех, благодаря ви!
    А за стихосбирката... Кой знае... Някой ден... Дай Боже!
    Еех...
  • Уникална мисъл и оригинален стих,само мога да се възхищавам и да чета,и да чета с удоволствие!И може би,да си купя някой ден твоята книга с брилянти!Успех!
  • Харесва ми, наистина, бе!
  • Какво жадуваш? На какво си се наситил?

    Безсъния? Мълчания? Тютюн?

    !!!

    възхитително!*

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...