КОКИЧЕ
Ранобудното кокиче
плахо под снега наднича.
Мило, пъргаво момиче -
то тъй пролетта обича.
Първо иска да я срещне
и със шапчицата бяла
знак ù дава тя да блесне
и да идва засияла.
Вече искат и децата
зимата да си отива,
нека порасте тревата.
Чакат Пролетта красива.
С топло слънце да ни сгрее
и разлисти се гората,
хор от птички да запее -
да развесели сърцата.
О,ти беличко кокиче,
мъничко и толкоз скромно,
чакаме те, предвестниче,
с нетърпение огромно.
Стига вече люта зима,
вредом поля заснежени!
Топли дни за нас да има
и надежди съживени !
© Анка Келешева Всички права запазени