27.02.2011 г., 13:35

Кокиче

631 0 3

 

КОКИЧЕ

Ранобудното кокиче
плахо под снега наднича.
Мило, пъргаво момиче -
то тъй пролетта обича.

Първо иска да я срещне
и със шапчицата бяла
знак ù дава тя да блесне
и да идва засияла.

Вече искат и децата
зимата да си отива,
нека порасте тревата.
Чакат Пролетта красива.

С топло слънце да ни сгрее
и разлисти се гората,
хор от птички да запее -
да развесели сърцата.

О,ти беличко кокиче,
мъничко и толкоз скромно,
чакаме те, предвестниче,
с нетърпение огромно.

Стига вече люта зима,
вредом поля заснежени!
Топли дни за нас да има
и надежди съживени !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...