Колажно стихотворение
...Санитарните улици
с шарени къщи,
Хензели, Гретели,
с румени бузи –
едни и същи,
татковци разбогатели,
мащехи любвеобилни,
Рапунцели Кокошанелни
Шварценегери Астънвилни,
дядовци – голф играчи,
бабички във "Версаче",
полуфабрикати на бог Фитнес
с души – дубликати на цар Мидас.
Тази пращяща от здраве Вселена –
чистичка, подредена,
сякаш от нищо не увредена,
всичко си има,
освен... мене...
... Ще бъда в бежово.
На крем брюле
и карамел
ухая.
Очите ми –
горена захар.
Зная
и две, и двеста
приказки пастелни.
Ще бъда паста
неразделна
в чинията ти –
кръгло-плоска,
сюзерена
от баницата високосна,
твоя неизменно
чернокоса
и безценна –
Дългоноска...
...Не е убита в мен
черната птица
с дантелена шия.
Вятър злокобен
с пръсти от хлад
пак ще опита
да я извие.
Тя, присмехулна,
ще се обърне
и пак ще се върне.
На мене прилича,
но е различна
и някак
не му отива.
А пък на него
все му се струва,
че се преструва
на... жива...
... От кръпката на
тенекиения свод
наднича слънце
а брадвата му
захвърлена блести
в тревата локва...
... Коминът непохватно избоботва
в небето кръгове небрежни.
Оранжевата баскетболна топка
бележи точки и зад склона чезне.
Обсипват коша сребърен звездите,
но той остава празен зрител,
докато осъмващият връх не ритне
луната с шут на победител.
Играят си на спорт и драма дните,
и някои са цветни, други – черни...
...Черното на светлината е мъглата –
сиво, сгънато пространство.
Струйки дъжд се бият по стъклата,
свличат смях с жестоко постоянство.
...в бялото на мрака – сивотата...
... Мъжът красив е като ствол – усещам
чепатата му, тъмна сила.
Не са ми нужни и торби със сол,
а нещо, с ум без дух непостижимо.
Мъжът красив ми пази сянка денем,
а нощем в мен се вкоренява...
... Картината отново оживява.
Пак сънувам.
Оттласквам се от дъното.
Изплувам.
Играя си с делфините
в зеленото море.
Изглежда, все пак
съм добре.
Сред водорасли
и под морска пяна
вълните ми
прегръщат океана
с горчиви
гривести криле.
Мунакър всъщност
няма тайна.
Не бях удавница,
не бях герой,
не бях принцеса
от страна незнайна
и принцът ми –
измислен бе и той.
Един комичен персонаж –
надраскан шарж
от нечие рисувано пространство
по бялото
на празното платно,
но...
април - май, 2019
* В последната част визирам филма "Тайната на Мунакър".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
Идеята ми допадна и реших да поздравя. Позитивен ден Ви желая!
