Колажно стихотворение
...Санитарните улици
с шарени къщи,
Хензели, Гретели,
с румени бузи –
едни и същи,
татковци разбогатели,
мащехи любвеобилни,
Рапунцели Кокошанелни
Шварценегери Астънвилни,
дядовци – голф играчи,
бабички във "Версаче",
полуфабрикати на бог Фитнес
с души – дубликати на цар Мидас.
Тази пращяща от здраве Вселена –
чистичка, подредена,
сякаш от нищо не увредена,
всичко си има,
освен... мене...
... Ще бъда в бежово.
На крем брюле
и карамел
ухая.
Очите ми –
горена захар.
Зная
и две, и двеста
приказки пастелни.
Ще бъда паста
неразделна
в чинията ти –
кръгло-плоска,
сюзерена
от баницата високосна,
твоя неизменно
чернокоса
и безценна –
Дългоноска...
...Не е убита в мен
черната птица
с дантелена шия.
Вятър злокобен
с пръсти от хлад
пак ще опита
да я извие.
Тя, присмехулна,
ще се обърне
и пак ще се върне.
На мене прилича,
но е различна
и някак
не му отива.
А пък на него
все му се струва,
че се преструва
на... жива...
... От кръпката на
тенекиения свод
наднича слънце
а брадвата му
захвърлена блести
в тревата локва...
... Коминът непохватно избоботва
в небето кръгове небрежни.
Оранжевата баскетболна топка
бележи точки и зад склона чезне.
Обсипват коша сребърен звездите,
но той остава празен зрител,
докато осъмващият връх не ритне
луната с шут на победител.
Играят си на спорт и драма дните,
и някои са цветни, други – черни...
...Черното на светлината е мъглата –
сиво, сгънато пространство.
Струйки дъжд се бият по стъклата,
свличат смях с жестоко постоянство.
...в бялото на мрака – сивотата...
... Мъжът красив е като ствол – усещам
чепатата му, тъмна сила.
Не са ми нужни и торби със сол,
а нещо, с ум без дух непостижимо.
Мъжът красив ми пази сянка денем,
а нощем в мен се вкоренява...
... Картината отново оживява.
Пак сънувам.
Оттласквам се от дъното.
Изплувам.
Играя си с делфините
в зеленото море.
Изглежда, все пак
съм добре.
Сред водорасли
и под морска пяна
вълните ми
прегръщат океана
с горчиви
гривести криле.
Мунакър всъщност
няма тайна.
Не бях удавница,
не бях герой,
не бях принцеса
от страна незнайна
и принцът ми –
измислен бе и той.
Един комичен персонаж –
надраскан шарж
от нечие рисувано пространство
по бялото
на празното платно,
но...
април - май, 2019
* В последната част визирам филма "Тайната на Мунакър".
© Мария Димитрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"Върхът на сладоледа" за всеки е различен, затова сме толкова шарени и сме толкова много тук
Идеята ми допадна и реших да поздравя. Позитивен ден Ви желая! -
Така се чувствам в последно време. Не е върхът на сладоледа, но ми се струва интересно като замисъл. Благодаря.
-
Хареса ми идеята и изпълнението, особено след прочитането и на идеята за творбата! Понякога хаосът ражда красиви неща.
-
Благодаря, Силвия, Ирен. Когато наскоро в един коментар спонтанно "изобретих" понятието колажна поезия, имах предвид наблюденията си за произведения в сайта, които са подходящи за създаване на колажи по тях. Образни, често с виц и закачка. После ми хрумна да събера хвърчащите листчета от мои стихотворения, които съм започвала или фрази, които съм си записвала, но не съм развила в творби, и да направя словесен "колаж". Почти не съм ги променяла, в "суров" вид са. Това е, според мен, другото значение на "колажна" - съставена от парчета, фрагментарна. Силвия, затова завършва с "но...", може да се прибавят още парчета. И дали е само нарисуван, този пусти принц? Усмивка. Сетих се за една песен на "А-ха", където героят излиза от един черно-бял комикс. Само че тук героите са цветни. Ирен, интересна представа, като баницата с късмети, завърташ и "попадаш" на джакпота. Усмивка.
-
Заприлича ми на калейдоскоп. Завъртиш и изображението се променя
-
но... - звучи като знак за безкрайност...
Оригинален почерк, Мария. Прочетох с интерес. -
Благодаря, Надя, оценям жеста. Не знам как си с главата, но със стихотворенията си все на ниво. Чета те с интерес.
-
Малко чета и коментирам, напоследък,(както казваше един съсед:
- "Той, синът кара колата, че аз не съм наред с главата". )Та и аз така. Много ми хареса творбата ти Мария! Много!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
