4.12.2010 г., 17:44

Коледа

961 0 1

Пухкав сняг се ръси през сито.

Навън всичко сиво е вече покрито.

Бели покриви и бяла земя,

Даже луната е бяла сега.

 

Коледна песен край мене кънти.

Детски глас възторжено звъни.

На коледна пита в къщи ухае,

за хубав подарък всеки мечтае.

 

А аз Непослушка в леглото се свила,

с дебел юрган през глава се завила,

мечтая за татко в коледната нощ

и моля се да дойде йощ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анита Райкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...