Бъдни вечер е,

а ми е самотно.

Без верен другар,

без дечица,

аз съм скършено крило

на горестна птица.

И си спомням с обич,

къщата на баба.

Пълните стаи,

сладкия мирис на хляба.

Гозбите топли и вкусни,

руйното вино

по мъжките устни.

Чичовци, вуйни и лели,

коледни песни запели.

Заедно къщи строяха,

заедно нивите сяха.

Род родуваха,

добро добруваха.

Но се стопиха

родове големи.

Няма го дядо,

няма я баба.

Младите заминаха

в борба за хляба.

Кой по градове,

кой във чужбина.

Родовото чувство

вече истина.

Потъвам в самота.