Коледа
449
0
0
Бъдни вечер е,
а ми е самотно.
Без верен другар,
без дечица,
аз съм скършено крило
на горестна птица.
И си спомням с обич,
къщата на баба.
Пълните стаи,
сладкия мирис на хляба.
Гозбите топли и вкусни,
руйното вино
по мъжките устни.
Чичовци, вуйни и лели,
коледни песни запели.
Заедно къщи строяха,
заедно нивите сяха.
Род родуваха,
добро добруваха.
Но се стопиха
родове големи.
Няма го дядо,
няма я баба.
Младите заминаха
в борба за хляба.
Кой по градове,
кой във чужбина.
Родовото чувство
вече истина.
Потъвам в самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лиляна Стаматова Всички права запазени
