21.04.2020 г., 12:22

Колело

1.1K 1 3

 

Животът лети, сякаш през невидими стени.

Измъква се край нас, а ние тичаме в захлас.

Остават спомени, съдби, разказани истории и мечти.

Поглеждаме напред, назад и търсим тайно бряг.

Бряг на мир, утеха и любов, бряг на споделен живот.

Това е нашата душа, тъй нежна, силна и добра.

Това е най - голямата игра на ходове неверни и мечтания.

Каквото мислиш, Ти бъди и следвай свойта карма.

Откривай, вярвай и греби със шепи щедри от свойта дарба.

Рисувай сцени на съдби и гледай най - пъстрия спектакъл,

на живот, изпълнен със игри, с чувства силни, сбъднати мечти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз ти благодаря, Магдалена!
  • Благодаря Ви за милото приветствие! Бъдете здрави!
  • Поздравления за стиха ти, Магдалена!
    Добре дошла в Откровения!
    Пожелавам ти попътен вятър и много творчески успехи!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...