16.11.2024 г., 10:01

Колко малко остана

346 3 4

КОЛКО МАЛКО ОСТАНА

 

Колко много се мина.

Колко малко остана.

Може би догодина

ще съм вятър в Балкана.

И листо в листопада,

над света полетяло.

Ще пустосвам площада –

дух и мисъл без тяло.

Ще се вея след бриза.

Ще свистя след мелтема.

От небето ще слизам –

топлинка да си взема.

Ще се рея в простора.

Ще се лутам по кея –

гларус в залеза морав,

своя стих ще ви пея.

Този свят е възможен

без омрази нелепи.

 

Миг сме хорица Божем

във Господните шепи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...