Кому е нужна моята поезия
КОМУ Е НУЖНА МОЯТА ПОЕЗИЯ
Кому е нужна моята поезия!?
Не е салам, ни хляб, ни маргарин.
Поредица от частни откровения
на някакъв чудак необясним.
Кой от душевни трепети се трогва,
в това до болка прозаично битие?
Любов и страст, копнежи и тревоги...
"О, браво! Стихосбирка! О, добре!"
"Благодарим, но просто няма време
за четене. А няма и пари.
"Затънали сме в битови проблеми."
"Продавай нещо, дето ще върви."
Но аз съм упорит. Крещя отново:
"Пакет цигари струва моят труд."
"Цигари ли, братле? По колко?
О, Боже, стихосбирка! Ти си луд!"
И отминават, бързащи, заети
със свои си проблеми и дела.
"Купете, моля, стиховете на поета!
И ден, и нощ той писа ги за вас."
И в този миг старица приближава,
с бастун в ръка и тъжно празен сак:
"Я прочети, момче. За четене не ставам.
Не видя веки, пък и иде мрак."
Така прочетох цялата си книга,
доволен от един слушател свой.
Не каза тя "Прекрасно!" или "Стига.",
а каза ми: "Пиши и се не бой!"
След туй ръка целуна ми и тръгна,
а аз потресен и объркан бях.
И в полумрака на душата ми разсъмна:
"Успях, за Бога! Хора, аз успях!
1994 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
