КОПРИНЕНИ УСТНИ
А устните ми още са копринени,
косите ми ухаят на треви.
Отпивам бавно глътка от мартинито
и впервам поглед в мрака. Ще вали.
През прага е спокойното ви дишане
накъсано с неволен детски стон -
шейсет квадратни метра за обичане
и самотата на един балкон.
А чувствата ни - силните - в килера,
натикани на някой горен рафт.
И вместо страст - поднасям ти вечерята,
а тайничко мечтая си. За грях...
Задушно е в семейната идилия
и твърде прав е брачният ни път.
А вътре в мен ухае на ванилия,
очите ми светулково блестят !
И устните ми още са копринени...
Във чашата ми плъзва се сълза -
допивам си проклетото мартини
и бавно влизам. Вънка заваля...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Невяна Калчева Всички права запазени
