Корени
Децата
са моите корени -
две зелени издънки с листца,
с венчелистчета ококорени
и стремеж да надраснат пръстта.
С трепет гледам
как жилаво мятат се
накъм слънцето, накъм любов
и макар аз самата да им я давам,
ще ги откъснат, знам.
Моля се да е за добро.
И тогава?
Ще чакам внуците.
Те да влеят живителен сок.
И когато дочуя звуците
от привечерния си прощален рог,
да ме сложат суха в градината,
маргаритки
да ми посадят.
За тях аз ще бъда миналото,
поело по космическия си път.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени