КОРЕНИ
КОРЕНИ
След хиляди предателства, засади,
все още ми мирише на липи…
Ти вярваш ли, че вчера бяхме млади?
Като във филм животът се стопи…
И във браздите, плъзнали в дланта ти -
през минали и бъдни теглила,
пресечни точки – като от разпятия,
чертаят образ, в който си била.
Децата наши вече са големи –
разумни и мечтаещи деца.
Каквото може, разумът ще вземе
от топлото във техните сърца…
Дали ще дойде ден, за да усетят
цената на родителската съвест
и жертвите ни в този мимолетен
живот, във който тежко се препъваме?…
Ний просто изпълняваме дълга си –
съдбовно зрели под огрели истини.
И дните ни остават все по-къси
пред зимата на сетното ни искане.
Но страст прелива сили в наште корени –
последната, която ни остава.
Там сплитаме душите си отворени -
в спасена обич и във късна слава…
Ванилин Гавраилов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени
