Коронавирусът

Нощта спуска се навън,

но няма покой, няма сън.

Пред болестта сме без сила,

мнозина досега е тя убила.

Хиляди са жертвите вече,

от скръб сърцето ми се къса,

краят на трагедията е далече,

тоя свят пак закъса.

И тия хора близки имат,

колко болка има в техните сърца?
Колко ли още ще загинат,

колко още сълзи по лица?