Кошмар
Тази ноемврийска нощ тишината
е безпощадна - тя моето име зове.
Обгръща ме, блъска се в мене, пълзи
и възражда моите страхове.
Щом слънцето залезе зад горите
и започна нощният ми кошмар,
тъмнината ме блъсна в гърдите,
самотата ми удари шамар.
Есенен студ проникна във мен,
вкамени сърцето ми от страх,
а после, с един единствен удар,
го разби на пух и прах.
А на сутринта с какво ще усетя
шума и светлината на новия ден,
неспособна съм вече със нищо
да спра страха, бушуващ вътре в мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Ненова Всички права запазени
Обаче много ми се иска хората, които гласуват с толкова ниски оценки поне да казват кое не им харесва 