Кошмарен сън
Самотен той във тъмното
стоеше...
И погледът блуждаещ -
тлееше в нощта!
Нощта беззвездна беше!?
И в прохладата студена...
Тръпка по тялото -
пробягваше сама.
А мисълта дълбоко ти напомня!?
За мрак... Тъгата ти приел?
Къде са хората не знаеш...
Къде е слънцето къде?
Сърцето ти вълнува -
се жестоко.
Гърдите ти продънва то.
И някой май за...
за гърлото те стиска.
Какво е туй не дишаш -
но защо?
Облят във пот...!?
Ти мъчиш се да се изправиш.
Тогава става ...Винаги това?
От сън очите си отваряш!
-Било е сън-кошмар насъщ.
Било е просто сън...!
Но вече буден си
и мислиш трезво.
От тази трезвост те боли?
Защото знаеш че това е
най малкото -
от всичките беди.
Нощта е пълна със звезди...
Луната грее с ласка и любов.
Защо тогава в теб -
кошмарът дебне?!
И мъчи теб и твоето сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
,Анна
