Космополитният град
Космополитният град е задръстен,
болен от култа към своя прогрес...
Кашля, удушен от живия пръстен,
чиято сплав е излята от стрес...
Всеки е болен от нещо различно:
завист, амбиции, лудост и страх,
със заболяване вече хронично -
щом му се плаче - го удря на смях...
Въздух не стига, но има билбордове,
дето очите ти ще избодат.
С тях зарибяват ни шепата лордове,
пратени с мисия - да ни крадат...
Хора изнервени, злобни, нахални,
като в матрица създава града...
С вестници жълти и клюки скандални
хранят ги, да им залъжат глада...
Просещи босяци в кофите ровят...
Живият тумор расте ли, расте...
"Нищо подобно! В града ни е пролет!"-
тръбят отвсякъде важни мъже.
Космополитният град е перфектен...
С пъстри витрини и с пресен асфалт...
Но ако трябва да бъда директна -
щях да им кажа с един дълъг залп...
-Леличко, леличко! - някой ме дръпна...
-Виж! Светофарът е още червен!
Детският вик от съня ме изтръгна
и се усмихнах на сивия ден...
болен от култа към своя прогрес...
Кашля, удушен от живия пръстен,
чиято сплав е излята от стрес...
Всеки е болен от нещо различно:
завист, амбиции, лудост и страх,
със заболяване вече хронично -
щом му се плаче - го удря на смях...
Въздух не стига, но има билбордове,
дето очите ти ще избодат.
С тях зарибяват ни шепата лордове,
пратени с мисия - да ни крадат...
Хора изнервени, злобни, нахални,
като в матрица създава града...
С вестници жълти и клюки скандални
хранят ги, да им залъжат глада...
Просещи босяци в кофите ровят...
Живият тумор расте ли, расте...
"Нищо подобно! В града ни е пролет!"-
тръбят отвсякъде важни мъже.
Космополитният град е перфектен...
С пъстри витрини и с пресен асфалт...
Но ако трябва да бъда директна -
щях да им кажа с един дълъг залп...
-Леличко, леличко! - някой ме дръпна...
-Виж! Светофарът е още червен!
Детският вик от съня ме изтръгна
и се усмихнах на сивия ден...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Иванова Всички права запазени
